Д-р Иван Горанов, началник на Ревматологията в „УМБАЛ-Пловдив“:
Разполагаме с нов апарат за измерване на костната плътност
Отделението по ревматология в „УМБАЛ-Пловдив“ разполага с нов модерен апарат от последно поколение за измерване на костната плътност на цяло тяло -Lunar Prodigy Primo DEXA на американската фирма „General Electric“. Прави точни анализи на костната минерална плътност при ниска доза радиация, улеснява диагностиката и лечението на пациенти с остеопороза.
В същото време рационализира работния процес в грижите за пациентите. Апаратът е напълно дигитализиран, оценява автоматично фрактурния риск и има важна прогностична стойност. Има възможност за споделяне на данните в електронен вариант и да се работи по международни проекти.
Според началника на ревмотологията д-р Иван Горанов диагностиката с него трябва да се прави с разбиране от добре подготвени специалисти. Необходимо е пациентът да бъде поставен в добра позиция, за да се снимат от първи до четвърти лумбален прешлен на гръбнака.
– Д-р Горанов, УМБАЛ-Пловдив купува нов апарат от последно поколение за измерване на костната плътност. Това означава ли, че заболеваемостта от остеопороза нараства в условията на пандемия от COVID-19?
– Не означава, че случаите са нараснали. Истината е, че голямо лечебно заведение като бившата Окръжна болница до момента не разполагаше със собствен апарат DEXA и от 20 години чака да бъде закупен. Досега изпращахме пациентите си по други места, където доуточняваха състоянието им. Сега, благодарение на изпълнителния директор д-р Динчо Генев, вече ще имаме собствен апарат, с който ще можем да работим пълноценно и спокойно.
Остеопорозата е младо заболяване – от 2000 г. насам се заговори повече за него в България, оттогава стана актуално. Организираха се няколко скринингови кампании, откриха се много болни, които останаха нелекувани.
Пандемията оказва негативно влияние, защото хората се обездвижиха, освен това имат страх от посещения в болниците, а това влошава състоянието им.
– Защо казвате, че са останали нелекувани?
– Защото лечението не приключва за 1-2 месеца, нито дори за година. То е за цял живот. Изисква наблюдение, проследяване, профилактика.
Подходът към пациентите е индивидуален – зависи от възрастта, от това дали пациентът има други съпътстващи заболявания, физически активен ли е, каква е костната плътност, има ли вече получени фрактури. След като се направи оценка на състоянието на пациента, се назначава необходимата терапия, която се поема от НЗОК.
– Колко е разпространена остеопорозата?
– Това е едно от най-честите ревматологични заболявания – засяга около 10-12% от населението в цял свят, предимно възрастни хора над 60 години.
– Наричат я „тихият крадец“. Защо?
– Защото в началото на болестта загубата на костно вещество протича без симптоми за доста дълъг период. С възрастта костта изтънява, докато един ден се чупи и тогава става страшно, защото на практика фрактурата инвалидизира пациента. Той е в тежест на себе си, на близките си, на здравната и социална система.
– Какво трябва да правят пациентите, за да не се стига до такова неприятно положение?
– Най-напред да водят добър начин на живот – без цигари и алкохол, да се хранят рационално. Храната трябва да е богата на витамини и минерали. Българският хранителен режим не е много съобразен с превенцията на остеопорозата. И макар при нас да има повече слънце, отколкото в северните страни, техните народи имат по-високи нива на витамин D, защото там консумират по-големи количества рибна храна. Затова у нас се препоръчва пациентите да приемат допълнително витамин D и калций.
Трябва да отбележим, че въпреки превенцията костната плътност продължава да намалява, хората е добре да проверяват костния си статус. Жените след менопаузата или ако от една година нямат менструация, е редно по 1 път на година да се проверяват на апарат DEXA, който е единственият утвърден метод. Мъжете след 70 г. също е добре да се изследват.Полезна е умерената спортна активност, но физическото натоварване трябва да бъде дозирано. В моята практика имам случаи на възрастни жени, които живеят на село и без да се замислят, мятат пълен чувал на гърба си. В резултат на това чупят прешлен и се инвалидизират. При разговора с тях обикновено обясняват: „На младини колко чували съм пренесла!“ Счупванията на гръбнака са много неприятни – хората не могат да станат от леглото с месеци и са напълно зависими от чуждата помощ.